Тя си отиде,
като вятър повял тя притихна,
като слънце изгряло залезе,

Обичам те, не си отивай!
Не ме захвърляй
и не ме оставяй

Стоя и гасна в празнотата,
самотен неразбран и смачкан.
Застинал съм на прага на вратата

Тази луда любов, откачена,
ме убива и ражда в едно
с взрив е тя в самотата родена

Душа!
Обречена на вечна и безкрайна самота,
в заблуда си щом мислиш, че живееш.